Клечица след клечица...
в пламъка родени, с пламъка угаснали мечти.
С леден дъх нощта ли клепките премръзнали склопи
или ти сама я пусна,
детската душа,
да търси във всемира огнището на радостта?
Сърчицето детско за друго трябваше да бие - 
за безгрижни вечери във светлия уютен дом.
Забързани, заети в суетата ние
не отделихме ни от хляба си, ни от топлия подслон.
И като зверове, до вчера бесни и освирепели,
за миг дресирани от страх и от вина,
плачем днес над устничките посинели 
и пътеката от детски стъпчици в снега...
А ти,
ако ни гледаш там отгоре, с детските усмихнати очи
от клечиците си кибритени, незаслужено те молим,
една-единствена за живите-умрели запали...

А тя свърза ли си касовия апарат с НАП ?